20.05.2007 г., 1:22 ч.

ПАДАЩИ ЗВЕЗДИ 

  Поезия
1478 0 24
 

Изискано се кланяха звездите

в очите ми, когато свечерявах.

По пясъка изписвах се самотно

за дните, през които зазорявах.

В морето се преливах със вълните

и в крясъка на гларусите бели.

Вменявах си, че мога да обичам,

но слепи бяха празните недели.

От болката позната изкрещявах -

безумно... да събудя тишината.

Със уличните лампи разговарях,

налудничаво... гоних самотата.

Очите си със спомени гримирах.

Облякох си и рокля... на луни.

И любих се с небето... до полуда.

От обич раждах... падащи звезди.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??