7 ago 2013, 23:01  

Пак 

  Poesía » Filosófica
863 0 10

Пак вятърът в прозорците наднича
и пак снегът затрупва своите пътеки.
Пак зимата в снежинки се изрича
изтрила от сезона цветовете...

 

Пак глъхне песента в една лавина
и спомена полека избледнява.
Далече за пространството отмина
на слънцето прозрачната жарава...

 

Пак времето подгонва вековете
под напора на новите години,
а хората отиват там, където
животът сменя малкото си име...

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??