Пак вятърът в прозорците наднича
и пак снегът затрупва своите пътеки.
Пак зимата в снежинки се изрича
изтрила от сезона цветовете...
Пак глъхне песента в една лавина
и спомена полека избледнява.
Далече за пространството отмина
на слънцето прозрачната жарава...
Пак времето подгонва вековете
под напора на новите години,
а хората отиват там, където
животът сменя малкото си име...
© Елена Костадинова Всички права запазени
Хубаво!