Не си мисли, че в моя свят
прелитат само жерави и пеперуди.
Очите ми изтекоха по тях,
когато бяха най-отворени и будни.
Пресъхнаха, признавам със тих глас
и влагата се вля в езерото на сълзите.
След едрите неща остана златен прах,
летях надолу и осъмвах в мечтите си.
Все питах и не спирах, взряна в синева
или в миши дупки, скучни запетайки.
Къде живее смисъла на простите неща,
подмамваше ме фалш на нежни балалайки.
Пак се разпитвам, нищя стих след стих
защо избира все трънливата просека?
Да ми подскаже не с жезъл, нито с пръст
едничка само моя дума. За утеха.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados