Не си мисли, че в моя свят
прелитат само жерави и пеперуди.
Очите ми изтекоха по тях,
когато бяха най-отворени и будни.
Пресъхнаха, признавам със тих глас
и влагата се вля в езерото на сълзите.
След едрите неща остана златен прах,
летях надолу и осъмвах в мечтите си.
Все питах и не спирах, взряна в синева
или в миши дупки, скучни запетайки.
Къде живее смисъла на простите неща,
подмамваше ме фалш на нежни балалайки. ...