ole72 (Милена Филипова)
39 31
14 oct 2005, 21:24

Памет 

  Poesía
823 0 4
Очите ми са като две реки,
които моя дом с любов опасват,
ръцете ми са мощни планини-
от злите ветрове да го опазват.

Устата ми е меден извор, благ-
за странниците утолена жажда,
сърцето ми е дом, домът е свят,
във който мойто слънце не залязва.

Баща ми-барометъра крилат,
със който преоткривам световете,
а майка ми-най-нежния ми цвят,
във който светлината вечно свети.

Сълзи раззеленяват паметта,
в която е живота ми едничък:
Расте ли?-В мен е жива любовта.
Линее ли?-Загубила съм всичко.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??