ole72 (Милена Филипова)
39 31
14.10.2005 г., 21:24 ч.

Памет 

  Поезия
826 0 4
Очите ми са като две реки,
които моя дом с любов опасват,
ръцете ми са мощни планини-
от злите ветрове да го опазват.

Устата ми е меден извор, благ-
за странниците утолена жажда,
сърцето ми е дом, домът е свят,
във който мойто слънце не залязва.

Баща ми-барометъра крилат,
със който преоткривам световете,
а майка ми-най-нежния ми цвят,
във който светлината вечно свети.

Сълзи раззеленяват паметта,
в която е живота ми едничък:
Расте ли?-В мен е жива любовта.
Линее ли?-Загубила съм всичко.

© Милена Филипова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??