10 nov 2017, 19:33

Памет 

  Poesía
347 2 3

Заглъхва тишината остаряла, 

приведена от купища неволи.

Онази кръв гореща, охладняла

върти се в мен и тихичко се моли,

отново да я сгрее любовта ти. 

Онази, дето разтуптя сърцето,

което циркулиращо кръвта ти,

изстрелва те три слоя над небето!

Но вече тишината опустяла

напира пред отвесните ми бръчки,

закотвила в мен една раздяла,

оставила ми сълзи, прах и съчки. 

 

 

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

МаЖор

10.11.2017год. 

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??