10.11.2017 г., 19:33 ч.

Памет 

  Поезия
348 2 3

Заглъхва тишината остаряла, 

приведена от купища неволи.

Онази кръв гореща, охладняла

върти се в мен и тихичко се моли,

отново да я сгрее любовта ти. 

Онази, дето разтуптя сърцето,

което циркулиращо кръвта ти,

изстрелва те три слоя над небето!

Но вече тишината опустяла

напира пред отвесните ми бръчки,

закотвила в мен една раздяла,

оставила ми сълзи, прах и съчки. 

 

 

© Мария Божкова Всички права запазени

МаЖор

10.11.2017год. 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??