В Абритус
и в Сердика,
в Търново
все замръквам
и бродя
до съмнало...
Сред дворци,
манастири,
край ручеи
се оглеждам
да зърна
пак Случая...
По нивя,
треволяци
и срутища
се пресичам
с на мравките
пътища...
Там, където
се вливат
предчувствия
и растат
детелини
с отсъствия...
Там,
в дълбокоранимата
есенност
се таи
цяла вечност
от песенност...
И така озарен
от Мечти е
Просторът,
че изглежда си струва
да живееш
сред...
Х
О
Р
А
© Недялко Колев Todos los derechos reservados