Окъсани са дните до прозрачност
и сивото на мислите горчи.
Небето ми отдавна е баналност,
в която никой вече не лети!
Износиха се всичките хастари
на мимолетни спомени безчет,
те вече са прашасали и стари
и всеки чака неговия ред.
И вместо тишини се спускат бездни
от друга вечност и от друг живот,
а цветното на дните ми изчезна –
изгубило безследно своя брод. ...