Panta Rei

8.09.2017 г., 22:54 ч. 7 год

Поезия » Философска

5.0 (1)

1028 0 0

Окъсани са дните до прозрачност
и сивото на мислите горчи.
Небето ми отдавна е баналност,
в която никой вече не лети!
Износиха се всичките хастари
на мимолетни спомени безчет,
те вече са прашасали и стари
и всеки чака неговия ред.
И вместо тишини се спускат бездни
от друга вечност и от друг живот,
а цветното на дните ми изчезна –
изгубило безследно своя брод. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Слънчева обич
Апостоле!

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Последен танц

Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...
Женска участ

Май така си приличаме с тебе, съдба – луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме. И препускаме смело, ...

Още произведения »