21 nov 2017, 22:01

Парфюм и чесън 

  Poesía
368 0 1

Каква воня ме абстрахира,
чак хълца вече моят ум.
В метрото - в бъчва съм от бира,
вони на чесън и парфюм.

 

Защо ли имам сетивата?
Не виждам никой да е зле.
Не чувства никой аромата,
а даже котка ще умре.

 

Започвам като пес да душа,
от кой се стели тази смрад?
Обекта искам да проуча
в мечтан, капиталистичен свят.

 

Но всеки сякаш е зомбиран
и всеки в телефона рови.
Вони, а никой не разбира,
такава смрад ще ни отрови.

 

Не беше отговорът лесен,
но го открих съвсем случайно.
Вонята на парфюм и чесън,
на запад си е обичайна.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??