21.11.2017 г., 22:01 ч.

Парфюм и чесън 

  Поезия
367 0 1

Каква воня ме абстрахира,
чак хълца вече моят ум.
В метрото - в бъчва съм от бира,
вони на чесън и парфюм.

 

Защо ли имам сетивата?
Не виждам никой да е зле.
Не чувства никой аромата,
а даже котка ще умре.

 

Започвам като пес да душа,
от кой се стели тази смрад?
Обекта искам да проуча
в мечтан, капиталистичен свят.

 

Но всеки сякаш е зомбиран
и всеки в телефона рови.
Вони, а никой не разбира,
такава смрад ще ни отрови.

 

Не беше отговорът лесен,
но го открих съвсем случайно.
Вонята на парфюм и чесън,
на запад си е обичайна.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??