Налей, другарю, вино, ракията сипи си.

Сланина режа аз на голата дъска.

Ще пийнем, ще поплачем за Паисий,

за дядо Вазов и за древната фреска.

Ах, лиспва ми, другарю, родната ливада.

Защо не сме на три морета веч?

Как искам даже в Лондон и в Канада

да слушам само българската реч.

Как искам аз "на нож" по славните дувари

да падна - труп за наща свобода.

Да паднем мъжки с моите другари,

за нас да пеят песни нашите чада.

Да бъда син на Ванга и Иван Асена,

напук на всеки отомански меч,

да падна за Христовото спасение,

да бъде то от Токио до Печ.

А аз ще плача и за бай ти Ганьо,

ще плача за греха му обозрим.

Налей, другарю, нищо, че пияни,

не можем подвиг ний да сътворим.