Налей, другарю, вино, ракията сипи си.
Сланина режа аз на голата дъска.
Ще пийнем, ще поплачем за Паисий,
за дядо Вазов и за древната фреска.
Ах, лиспва ми, другарю, родната ливада.
Защо не сме на три морета веч?
Как искам даже в Лондон и в Канада
да слушам само българската реч.
Как искам аз "на нож" по славните дувари
да падна - труп за наща свобода.
Да паднем мъжки с моите другари,
за нас да пеят песни нашите чада. ...