11.10.2024 г., 17:32 ч.

Патриотичен блян 

  Поезия » Оди и поеми
5.0 (2)
221 0 0
Налей, другарю, вино, ракията сипи си.
Сланина режа аз на голата дъска.
Ще пийнем, ще поплачем за Паисий,
за дядо Вазов и за древната фреска.
Ах, лиспва ми, другарю, родната ливада.
Защо не сме на три морета веч?
Как искам даже в Лондон и в Канада
да слушам само българската реч.
Как искам аз "на нож" по славните дувари
да падна - труп за наща свобода.
Да паднем мъжки с моите другари,
за нас да пеят песни нашите чада. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йотор Амер Всички права запазени

Предложения
  • Огънят ти, момко, не гори - сухи съчки трябват и огниво, за да лумне пламък, да искри… Или… палещ вз...
  • Разплита се дървото на страха, шуми във вените тънеещи до болка. Ти търсиш само трайната стреха, а л...
  • Пак пристигаш на пръсти, любов, и разлистваш зелените утрини. В светлината на изгрева нов, в още рос...

Още произведения »