Властта в държавата е сива, а кардиналите отвън
пионките редят щастливо, живеем, сякаш че насън.
А приказката продължава, вървим през ад с рекламен рай...
Родината е без държава, отпред с поредния ратай –
слуга безропотно послушен на чиковци през океан.
Народът псува, пие, пуши в поредния капан одран.
Да плача или да се смея сред този жалък маскарад,
вълкът очаква да проблеем, а урожая му – богат.
Сред толкова крадливи свраки, на кой да вярваш, ми кажи
и всяка сврака се отрака в училището по лъжи.
Достоен де ще се намери сред финикийския порой,
хрантутим тлъсти лицемери. Героят търсим. Кой е той? ...