"   Пазителка "

Аз бях Една от многото в тълпата.

Малко светло петънце в тъмата,

което изгаряше със свещта си

всяка вечер с неизбърсани сълзи от самотата.

До тебе пътят беше дълъг.

Повалена бях от много болки и прииждащи вълни,

които се удряха в моя гръб

и до кост смъкваха и последната ми скъсана дреха.

Бранех те и в тунела

пред клопката на Ангела и Дявола

и черния трап заради теб

множество пъти прескачах.

До тебе пътят беше труден.

От теб се лишавах и стисках зъби

от Инквизитори, впили нокти в гърба твой,

който дълго време бе изгода за техните тегоби.

До тебе пътят заслужаваше да се измине.

По необятен и неведом начин

стана огледален образ сред бистри води.

Аз съм тази, Необикновената,

която преобърна света, за да намери и дочака

всеки ден сигурност на своята ръка.

Аз съм Решената, която,

 наричана от твоите анти-приятели бодил,

и на крехките си гърди мъжки отстояваше,

като Пазителка на твоя дом и храм,

а светкавичните удари понесени

от моята душа.

Усещаш ли стъпките ми тихи?

Идвам да те пазя и в съня!