" Пазителка "
Аз бях Една от многото в тълпата.
Малко светло петънце в тъмата,
което изгаряше със свещта си
всяка вечер с неизбърсани сълзи от самотата.
До тебе пътят беше дълъг.
Повалена бях от много болки и прииждащи вълни,
които се удряха в моя гръб
и до кост смъкваха и последната ми скъсана дреха.
Бранех те и в тунела
пред клопката на Ангела и Дявола
и черния трап заради теб
множество пъти прескачах.
До тебе пътят беше труден.
От теб се лишавах и стисках зъби
от Инквизитори, впили нокти в гърба твой,
който дълго време бе изгода за техните тегоби.
До тебе пътят заслужаваше да се измине.
По необятен и неведом начин
стана огледален образ сред бистри води.
Аз съм тази, Необикновената,
която преобърна света, за да намери и дочака
всеки ден сигурност на своята ръка.
Аз съм Решената, която,
наричана от твоите анти-приятели бодил,
и на крехките си гърди мъжки отстояваше,
като Пазителка на твоя дом и храм,
а светкавичните удари понесени
от моята душа.
Усещаш ли стъпките ми тихи?
Идвам да те пазя и в съня!
© ДИМА Всички права запазени