Поникнало в дъгата, понесено от ветровете,

там нанякъде към нечие плачещо сърце -

цвете! - Да, малко, нежно цвете

с пъстри, малки, деликатни, топли цветове.

Реките се обливат в просторите блажени,

а то блещука със усмивка сред космическия зов

и когато го прегръщат очите пак засмени,

разлага се на бисерни стръкчета любов.

Огньовете отлитат към прозрачните материи

с елегантните движения на танцуващи вълни,

а там във изгрева далечен сред молитвени всемири

цвете пее в съзвучие с хиляди зори.

Любов, облечена във песен! Не е ли красиво

да разцъфнеш във недрата на любовните реки,

да прегърнеш, да целунеш онова пророческо светило,

изтъкано в здрача, напоен с интимни мечти?

Еликсири на живот гъвкаво се носят

през безбрежните импулси на копнеещи очи -

да обхванат, да помилват и с усмивка пак да стоплят

сърцето, изтощено сред покоя от искри.

Тайнствата изплуват в откровението на дъждовете

и чезне мисълта в ореола на лице.

Чувствам как ме гали. Цвете! Мойто мило цвете

с пъстри, малки, деликатни, пеещи цветове.