Поникнало в дъгата, понесено от ветровете,
там нанякъде към нечие плачещо сърце -
цвете! - Да, малко, нежно цвете
с пъстри, малки, деликатни, топли цветове.
Реките се обливат в просторите блажени,
а то блещука със усмивка сред космическия зов
и когато го прегръщат очите пак засмени,
разлага се на бисерни стръкчета любов.
Огньовете отлитат към прозрачните материи
с елегантните движения на танцуващи вълни,
а там във изгрева далечен сред молитвени всемири
цвете пее в съзвучие с хиляди зори. ...