Седяхме двама, гледайки звездите,
очаквайки с трепет онзи ден,
когато ще сбъднем тях, мечтите,
свободни от коварния си плен.
Вярвахме единствено в доброто,
копнеехме да видим светлина,
а на раменете как тежеше ни теглото,
далече беше още пролетта.
Здраво хванали ръце студени,
унесено пристъпвахме напред,
сковани в ледена прегръдка,
зимата обгръща ни навред. ...