Ще пусна дълги, страшни нокти,
допуснах грубо да те нараня.
В сърцето ще ги впия с вопли,
лицето си със тях ще одера!
Крака подлагам, грехове събули
върху релси мръсни.
Езикът дръзнал всуе да те хули
ще изтръгна с пръсти!
Нощем от кошмари ще се будя,
защото счупих твойто нежно цвете.
Във море – сълзи ще се изгубя
и слънце ще разбия в бреговете!
Смехът ти и красивите мечти
не ги пожалих, не спасих.
Душата ми бездънно страда,
че убих!
© Иван Димитров Todos los derechos reservados