Прокълнат гуру и нечиста сила,

проклятие, което ме преследва непрестанно, без да спира.

Тъгата бавно и безкрайно по небето се разстила,

там нейде, дето твоето лице сред сиви облаци съзирам.

Сърцето ми е мъртво и безсилно,

кърви и ме убива с болка страшна, непосилна.

Каквото и да правя, все към теб ме водят мислите

и къпят се на воля в потока на сълзите ми.

Останах сам пред тъжното лице на  мислите си,

обгърнати с безкрайната тъга на нищото.

А нищото е просто констатация,

смъртта пък си е чиста бюрокрация.