Синовен дълг към Майката Родина,
войникът пази и помни чак до днес,
когато след годините предава
на младите пагон и свята чест...
Но идва времето, макар и в запаса,
оръжия в кутиите стоят,
а съвестта е жива и в нагласа
щом нужно е душманин да громят...
Пряпорците бойни ще развеем,
непомнещи в историята плен
и маршовете стари ще запеем,
победното ура ще е рефрен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse