Синовен дълг към Майката Родина,
войникът пази и помни чак до днес,
когато след годините предава
на младите пагон и свята чест...
Но идва времето, макар и в запаса,
оръжия в кутиите стоят,
а съвестта е жива и в нагласа
щом нужно е душманин да громят...
Пряпорците бойни ще развеем,
непомнещи в историята плен
и маршовете стари ще запеем,
победното ура ще е рефрен.
Не ще се спрем на бойните полета,
щом трябва за честта си да умрем
да браним смело нашата Родина,
народ свободен да се назовем...
© Боян Дочев Всички права запазени