4 abr 2024, 8:01

Песен за живота 

  Poesía » Filosófica
233 0 0
Защо ли не възпяваме живота
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете,
на за́вет си под утрешен покро́в.
Остави ме без дъх веднъж сърцето,
и сто пъти от мъка по любов...
Дали, защото Бог ни е орѝсал,
дежурно да му бъдем мъченици,
или природата объркала е смисъла,
че грешните до смърт са ученици?... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??