4.04.2024 г., 8:01 ч.

Песен за живота 

  Поезия » Философска
5.0 / 1
232 0 0
Защо ли не възпяваме живота
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете,
на за́вет си под утрешен покро́в.
Остави ме без дъх веднъж сърцето,
и сто пъти от мъка по любов...
Дали, защото Бог ни е орѝсал,
дежурно да му бъдем мъченици,
или природата объркала е смисъла,
че грешните до смърт са ученици?... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
  • Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...
  • В живота на мъжа обикновено има две жени – едната приготвя за него огнище, а другата – клада. Рая Ви...
  • Как ти беше името, момиче Как ти беше името, момиче?... Не въздишай! Знам, че съм досадна! Знам, че ...

Още произведения »