ПЕСЕН ЗА НЕБЕСНАТА ЖЕНА
С роклица на листопади,
с китка есенни цветя,
вихрулѝца над ливади –
някой ден ще мине Тя.
Ще я гледам – ошашавен,
с други думи – изумен.
И един пресипнал славей
мигом ще запее в мен.
Тя над мен ще плисне птици
с нейния светулков смях.
Боже мой, на вси езици ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse