Валери_Станков (Валери Станков)
1458 960
25.08.2024 г., 7:48 ч.

Песен за небесната Жена 

  Поезия » Любовна
136 5 3

ПЕСЕН ЗА НЕБЕСНАТА ЖЕНА

 

С роклица на листопади,

с китка есенни цветя,

вихрулѝца над ливади –

някой ден ще мине Тя.

 

Ще я гледам – ошашавен,

с други думи – изумен.

И един пресипнал славей

мигом ще запее в мен.

 

Тя над мен ще плисне птици

с нейния светулков смях.

Боже мой, на вси езици

ти ли в мен извика: – Ах!

 

С шемета на светлината,

с вихъра на летен дъжд –

ще пристигне Тя – Жената,

дето ме избра за мъж.

 

Тя не стъпва – тя се рее –

облаче из лятна вис,

звънват седемстотин феи

в щрайх цигулките на Лист.

 

Тя е сън, трептеж и спомен –

с цвете в сипнали коси,

моя стих и свят бездомен,

тя за обичи спаси.

 

Тя ме вихри в необяти –

литвам – рибка над води.

Господ Бог ли ми я прати,

тя ли рече ми: – Дойдù!

 

Тя – авлига в ръж сред лято,

тя – сребрист поток в зори,

тя – Жената, за която

Бог безкраи ми дари!

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??