Изживей любовта и не питай!
Знай, връвта на живота е къса!
През деня мълчаливо опитай
всяка сляпа тегоба да скъсаш!
Направи от сумрака бездарен
висини за загрижен художник!
Настрани от света ти ще ша̀ря,
аз, на спомени стари заложник.
Ще изпия небето – с пейзажи,
ще те скрия в сърцето на топло,
и когато денят се покаже –
акостирам, горещ като котва.
Ще желая до края човешки,
след зори на секунди и ери…
Всеки Рай е бродирана грешка,
като пешка в лика на химера…
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados