15 sept 2017, 8:38

Песните ми са истински! 

  Poesía
934 3 18

Като цвят на минзухарче вятърът ме вее.

Но аз не съм глухарче!

Аз дишам, страдам и пея!

Какво да направя? Не мога да се смея!

Но песните ми никой не чува!

Сама ли съм, или така ми се струва?

Лошо ли звучат? Какво ли?

Липсват синкопи? Бемоли?

Що за еснафски маниери?!

Аз знам, че всеки в тях ще се намери!

Какво като нямам почит и слава?!

Песните ми са истински и заслужават похвала!

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Писала съм го отдавна, в един от тежките си периоди. Дано ви хареса.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре си ми дошла, Магда. Радвам се, че намери време за мен и моите песни. Ела пак!
  • Да... твоите песни са истински...
  • Благодаря ти Веси. Ти си ми рядък гост. Като бяла лястовица! Ще се опитам да те привлека отново на "моята жица".
  • Е, Марги, надявам се, че след всички тези коментари вече не се съмняваш, че песните ти се чуват. А аз ще добавя, че никак не са лоши. Така, че пиши! С удоволствие те четем. Поздрави!
  • Де да бях наистина силна! Ама не! Искам до мене силно рамо. Слава Богу - имам го. Благодаря за куража от Васето и Давид! Всеки има нужда от окуражаване, ако му провисне гарда.
  • В тежък период си написала нещо, което бърка дълбоко в душата, Марги!...Силна жена си ти!...
  • Истински ли са, ще се чуят и запеят! Харесах!
  • Горе главата и за нищо не отстъпвай назад... Хареса ми стиха
  • Благодаря ти. Ще те послушам.
  • "Какво да направя?" -
    Просто продължавай да пееш!
  • Да. Така е. И след време, когато четем какво сме написали, пак от симнкопи и бемоли зависи дали ще ни хареса и дали да го споделим. Всеки път при мен зависи от настроението, но...
  • Когато творим
    болки и радост редим
    не всеки усеща наште неволи
    но това сме ние
    в синкоп и бемоли.
  • Благодаря ти, Мила. Винаги ти се радвам! Както съм обяснила, писано е отдавна, в тежко време. Радвам се, че ти е харесало, че те е докоснало.
  • Ооо Марго, докосна душата ми. Това е много умилително и трогателно. Напротив, твоите произведения са хубави. Не се измъчвай така. Та аз дори те последвах, защото ме впечатли. Усмихни се малко. Аз ти се радвам винаги.
  • Е!Чак като Вазовите е прекалено, но все пак - нека не се забравят. Благодаря ви Пепи и Хари, че ги прочетохте.
  • Интересно излияние,Марго! Хареса ми!
  • Маргарита,истинското винаги се познава!!!Поздравления,дано като вазовите все да се четат!!!
  • Благодаря ти! Наистина ме трогна с бързия отзив.
Propuestas
: ??:??