Намерих ги – от Петрич двама братя
и още двама – четири на брой,
на български ухаят, необятен
е мирисът доматен, смел е той,
величествен, недостижим, единствен,
дъхтят ми на родината безспир,
(под тинята продажна грее чиста),
и всеки не домат е, богатир.
Когато вкусих първия, усетих
далечна детска сладост и разбрах,
не е домат, любов е и утеха,
и щастие, обвито в детски смях.