ПИЛИГРИМ

                                                  Денят златист пирува с мрака -

                                                  небрежно пламнала в нощта комета.

                                                  Ридаещи дървета чакат

                                                  бъбриви цигани да ги приберат

                                                  душите си премръзнали да стоплят.

                                                  А очите ми не помнят влага,

                                                  в която се оглежда душата на жена!

                                                  Солта остана, като в ретро сага -

                                                  отново вкаменена.

                                                  Страшна. Зла!

                                                  Но, каквото преживях

                                                  съм го прежалил -

                                                  минути ангелски

                                                  от страст, печал.

                                                  Юзди ще опна и ще пия

                                                  до дъното на лобния бокал!

                                                  И пременен в бяла риза

                                                  пред залеза солен се вричам -

                                                  със черен въглен ще напиша,

                                                  че имах шанс

                                                  да те обичам!