Посрещам с очи
широката усмивка от лъчи;
кожата ми пари
и кръвта кипи,
а аз стоя на тротоара
и се губя в маранята...
Макар и да съм зрънце
разпиляно на земята,
част от мене става слънце
в ръцете огнени на вятъра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.