26 jun 2016, 18:55

Пирокинеза 

  Poesía » Otra
634 1 6
Посрещам с очи
широката усмивка от лъчи;
кожата ми пари
и кръвта кипи,
а аз стоя на тротоара
и се губя в маранята...
Макар и да съм зрънце
разпиляно на земята,
част от мене става слънце
в ръцете огнени на вятъра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??