26.06.2016 г., 18:55 ч.

Пирокинеза 

  Поезия » Друга
636 1 6
Посрещам с очи
широката усмивка от лъчи;
кожата ми пари
и кръвта кипи,
а аз стоя на тротоара
и се губя в маранята...
Макар и да съм зрънце
разпиляно на земята,
част от мене става слънце
в ръцете огнени на вятъра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??