26.06.2016 г., 18:55 ч.

Пирокинеза 

  Поезия » Друга
587 1 6

Посрещам с очи
широката усмивка от лъчи;
кожата ми пари
и кръвта кипи,
а аз стоя на тротоара
и се губя в маранята...

Макар и да съм зрънце
разпиляно на земята,
част от мене става слънце
в ръцете огнени на вятъра.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Привет, Гавраил! Старая се нещата да са под контрол. Радвам се, че намина. Хубава вечер!
  • Много огън си събрал в няколко реда.Използвай го разумно.
    Поздрав!
  • Много мило, Рени, поздрави!
  • Знойно лятно ми стана тук, Бърнс! А пък някак тази "мараня" докато "кожата ти пари" ми навя хладината на току що измити "тротоари" Поздрав от мен!
  • Здравей, 'Стична
    Някакви конкретни препоръки може ли да ми дадеш?
  • Доста си се разпилял. Не можах да те събера в една картина.
Предложения
: ??:??