Отново топвам перото
в мастилница с кръв
поставена на бюро от кости
Луната нахлува през прозореца
осветява демоничния ритуал
на издевателство над листата
Аз съм некромантът
съживяващ демони
Викам призраците на нощта
докато се опитвам да заспя но те
Не пожелаха покой да ми дадат
дърпат ме всеки в негова посока
Ставай пиши после ще спиш
Подчинявам се смирен роб
на мислите си - моите господари
Простор желаят  зная
В черепа ми е тясно
Като океан са  без посока
Само бури образуват
И щом се счупи бентът
Върху листата те нахлуват
Превземат редовете и ликуват
До 'де кръвта в мастилницата
Не се съсири
И листът се предаде
Останал без дъх