NNY
39 el resultado
Ще те чакам.
Да ме заобичаш пак, ще чакам.
До края на вечерта,
до края на света ще чакам.
Ще те чакам сам на плажа ...
Да ме заобичаш пак, ще чакам.
До края на вечерта,
до края на света ще чакам.
Ще те чакам сам на плажа ...
1147
София през летните нощи е магическа. Трафикът е намалял, повечето хора, които биха те гледали изпод вежди ако вървиш по улиците с биричка в ръка, отдавна са заспали и са останали само онези, които по-скоро биха ти чукнали "наздраве"; по улиците се чува пиянски смях, хора се чудят от къде да си набав ...
771
Времето пак умря и дори звук не издаде,
за да ме предупреди за кончината си.
Гледах го как умира и не бях сигурен
какво би трябвало да изпитвам,
виждайки го на земята окървавено. ...
за да ме предупреди за кончината си.
Гледах го как умира и не бях сигурен
какво би трябвало да изпитвам,
виждайки го на земята окървавено. ...
643
Когато пристигнах в бара, се надявах да не срещна никой познат. Първо се чудех дали наистина е така, защото отивах там, където по принцип се събират много хора, които познавам, но не знаех къде другаде да ида. Вкъщи не беше опция - четирите стени щяха да ме разкъсат на парчета. В бара поне имаше дви ...
804
5
на четни дати съм добър
на нечетните - пак беся хора
на четни дати съм щастлив
на нечетни имам нужда от опора
влюбвам се на четни дати ...
на нечетните - пак беся хора
на четни дати съм щастлив
на нечетни имам нужда от опора
влюбвам се на четни дати ...
1434
Понякога ми се иска да викам,
но знам, че никой няма да чуе.
Чудя се дори защо ми се вика,
лигльо голям ли съм, или пък позьор?
Ако можех само да разкарам ...
но знам, че никой няма да чуе.
Чудя се дори защо ми се вика,
лигльо голям ли съм, или пък позьор?
Ако можех само да разкарам ...
565
1
Паля си
цигара
от цигара
и се чудя
дали да бръкна във контакта ...
цигара
от цигара
и се чудя
дали да бръкна във контакта ...
610
3
Мога да изпиша двеста листа
за теб и твоето сърце.
Мога да напиша два романа
за нашата история, 'дето я няма.
Мога да преплувам всички океани, ...
за теб и твоето сърце.
Мога да напиша два романа
за нашата история, 'дето я няма.
Мога да преплувам всички океани, ...
746
1
Със самочувствието ми отново подновихме старата ни като света вражда. Седяхме на една разнебитена пейка в парка и си крещяхме, обезумели от гняв един към друг, докато хората, минаващи покрай нас, се правеха, че нито ни виждат, нито ни чуват.
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...
754
Мамо, бях щастлив,
като първата зора на лятото,
грейнал и сияещ,
за това повярвах, мамо.
Мамо, бях толкова ядосан после ...
като първата зора на лятото,
грейнал и сияещ,
за това повярвах, мамо.
Мамо, бях толкова ядосан после ...
594
1
Разбира се, Джак не ме виждаше, но аз бях на една ръка разстояние от него - ако пожелаех, можех да го погъделичкам под мишниците или пък да го ръчна яката в ребрата, за да подскочи като уплашен заек. Не го направих. Гаджето му току-що го беше зарязало по телефона и той отиде в репетиционната, награб ...
691
На някои хора, свише,
им е отнета способността
да чувстват.
На други, пак свише,
им е отнета способността ...
им е отнета способността
да чувстват.
На други, пак свише,
им е отнета способността ...
527
1
Събуди се, скъпа моя, отвори очи,
утрото пристигна и чака на прозореца...
Виж златните слънчеви лъчи!
Тъй сладко спиш и усмихваш се насън,
на малко ангелче приличаш, ...
утрото пристигна и чака на прозореца...
Виж златните слънчеви лъчи!
Тъй сладко спиш и усмихваш се насън,
на малко ангелче приличаш, ...
1286
Лари седеше в парка срещу квартирата си и точно се заемаше с една бира. Беше свършил работа преди няколко десетки минути, а тази бира се беше превърнала в част от ежедневната му рутина. Разводът с жена му го беше докарал до ръба на психозата и единственото, което го пазеше от финалната крачка към лу ...
1092
4
Избиха ме нервите, събрах си багажа и заминах за Пловдив. Видях се с Асен, напушихме се като тъпанари, той ме изпрати до автогарата, където обърнахме по биричка и след час яхнах рейса. Седях до някакъв дядо, който изобщо не беше заинтересован от персоната ми, което беше добре – и на мен не ми дремеш ...
978
1
"Първи април е прекрасен. Втори - мистичен. Но той все още не е тъй важен, понеже днес е първи - и е днес. По всичко личи колко специален ден предстои да се случи. Ще ми се да мога да задържа това чувство завинаги - обичам. Обичам моята муза, защото тя кара душата ми да се усмихва. Благодаря ти, муз ...
834
1
Бял си "като сняг"
бих казал и веднага
ще усетиш лъжата.
Защото си кремав.
Да, лист, на теб говоря, ...
бих казал и веднага
ще усетиш лъжата.
Защото си кремав.
Да, лист, на теб говоря, ...
784
Не знам накъде да тръгна.
Пред мен се ширят кръстопъти.
Не знам какво да мисля.
Аз добър ли съм изобщо?
Не знам в какво да вярвам. ...
Пред мен се ширят кръстопъти.
Не знам какво да мисля.
Аз добър ли съм изобщо?
Не знам в какво да вярвам. ...
548
Мама ме събуди с парче пай и чаша горещ шоколад. “Хайде, Джон, ставай! Да видим какво има под елхата, а?” Мигновено скочих и се отправих към долния етаж на малката уютна къщурка в Лонг Айлънд, още по пижама и сънен. Дядо Коледа очевидно се бе справил с курабийките и млякото, които му бях оставил на ...
796
634
1
- Айде ставай, седем и тридесет е. - чувам в мрака след отварянето на вратата.
“А, не на мене тия, спя и нищо не чувам” си мисля и се правя на пън.
- Хайде, вдигай си гъза, бе - ще закъснееш за лекция.
“Спя бе, човек! Не ми дреме за тая лекция!” отвръщам наум, все още несигурен дали съм буден или съ ...
“А, не на мене тия, спя и нищо не чувам” си мисля и се правя на пън.
- Хайде, вдигай си гъза, бе - ще закъснееш за лекция.
“Спя бе, човек! Не ми дреме за тая лекция!” отвръщам наум, все още несигурен дали съм буден или съ ...
889
3
Нищо повече не сме
освен топъл повей
на нежен вятър
нежно галещ бузите
на малко дете ...
освен топъл повей
на нежен вятър
нежно галещ бузите
на малко дете ...
515
1
Стоях на ръба на моста и допушвах фаса си. Бях решил, че това ще бъде последната цигара през живота ми, но не защото реших да откажа пушенето – боже, опази – а защото реших, че животът ми ще свърши, след като свърши и цигарата. Даже се чудех дали да не скоча заедно с нея. Нали, да я метна, да ù дам ...
655
Отново топвам перото
в мастилница с кръв
поставена на бюро от кости
Луната нахлува през прозореца
осветява демоничния ритуал ...
в мастилница с кръв
поставена на бюро от кости
Луната нахлува през прозореца
осветява демоничния ритуал ...
622
Сто хиляди
листа изписани
Сто хиляди
химикалки непишещи
В полунощ с бяло мастило ...
листа изписани
Сто хиляди
химикалки непишещи
В полунощ с бяло мастило ...
1201
2
... понякога само така излиза. Няма си заглавие. Ниво третокласник е, знам :)
Едно стихче бяло
от мъка ли побеляло
Или от страх изветряло
Стихче малко закачливо ...
Едно стихче бяло
от мъка ли побеляло
Или от страх изветряло
Стихче малко закачливо ...
575
1
- Скапани свине! Обаче здраво ме пребиха, да ти кажа, не мога да им го отрека. То не че и аз не им дадох повод де... Ама аре стига бе, т’ва вече беше прекалено! Тъпкано ще им го върна! ‘Ми, виж сега к’во...
Седя си аз и сърбам чай. Преди това си бях свил една цигара да имам, ама така и не я изпуших, ...
Седя си аз и сърбам чай. Преди това си бях свил една цигара да имам, ама така и не я изпуших, ...
874
Птици няк'ви и цветя
тълпа играещи деца
Виждам огнена коса
Трева оцапана с роса
Пейки с поседнали си хора ...
тълпа играещи деца
Виждам огнена коса
Трева оцапана с роса
Пейки с поседнали си хора ...
537
Самотен гроб на хълма се белее
До него вековен дъб старее
Слънце тук рядко проблясва
Само животът плахо угасва
Черен гарван каца на клона ...
До него вековен дъб старее
Слънце тук рядко проблясва
Само животът плахо угасва
Черен гарван каца на клона ...
573
1
Дик и Ник седяха пред банката облечени в черни шлифери. Ръкавиците им също бяха черни, агнешка кожа. Дик беше малко по-висок от Ник и с две години по-голям. Също така, той беше лежал два пъти в затвора, а Ник само веднъж.
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...
923
Удари. Шутове. Викове.
- ОТВАРЯЙ, БЕ !
Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!
- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА В ...
- ОТВАРЯЙ, БЕ !
Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!
- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА В ...
1373
Войната във Виетнам започна. Стояхме пред телевизора – аз, майка ми, баща ми и сестра ми – и слушахме как Айзенхауер изнася вдъхновяваща реч за героизма на американските войници и подлостта и жестокостта на комунягите. Затова решил да прати една дузина нещастни копелета, да ходят да получат по куршу ...
897
2
Събудих се късно на обед, изпърдях се и си направих кафе. След кафето хубавичко се изсрах, взех си един душ, отворих си бира и се заех да не правя нищо. Работа щях да намеря за целия китайски народ, обаче воля, за да я свърша – не. Въртях се около пишещата машина, гледах я как ме гледа и ù казвах:
- ...
- ...
1381
Седях на покер масата с още 15 големи блайнда. Тъкмо бях на бутона и картите се раздадоха. На масата имаше още седем човека, като единият от тях беше обрал почти цялата паплач, включително и мен самия. Пред мен един рейзна, двама платиха, а останалите се отказаха от картите си.
- Вие сте на ход – ка ...
- Вие сте на ход – ка ...
813
„Зората на новия ден озари лицето ми и обля всичко около мен с розовеещо сияние. Примигнах под лъчите на изгряващото слънце, въздъхнах и бръкнах в джоба си. Оттам извадих пакет цигари, смачкан и полупразен, и бръкнах за една тютюнева пръчица.
Така и не усетих как нощта се изтърколи покрай мен, сякаш ...
Така и не усетих как нощта се изтърколи покрай мен, сякаш ...
938
Станах, измих си зъбите и си направих кафе. Седнах да го пия и си запалих цигара. Реших да си пусна музика, но докато прехвърлях хилядите песни, не си харесах нито една и затова просто не си пуснах музика. Вчерашния ден се беше случило нещо голямо. Ехото от него все още отекваше в душата ми, но махм ...
817
2
Протягам ръка в мрака и напипвам дръжката на пистолета ми. Вдигам го, свалям предпазителя, опирам го в слепоочието си и натискам спусъка. Оръжието изщраква, но не произвежда изстрел. Опипвам барабана. Някой е извадил всичките куршуми. Шибаняци... Човек вече не може да си пръсне шибаната глава на спо ...
1420
5
Яростта ми започна да ме поглъща. Седях на края на леглото си, хванал главата си с две ръце и се тресях от абстиненцията. Цялото ми тяло отчаяно агонизираше, искаше хероин, плачеше за него, бунтуваше се, а съзнанието ми вече беше приело факта, че ако не спра да се боцкам, съвсем скоро ще свърша в мо ...
1809
7
Работа свърши. Не можех да повярвам. Събрах си партакешите и се ометох. Поредните 8 часа от живота ми, които никога нямаше да си върна. Трябва да започнат да ми плащат осигуровка „Животът е кратък, амиго”. Скочих в колата си и се отправих към един бар до нас. Местенцето беше уютно – пускаха рок, а а ...
1446
9
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
