ПИСАТЕЛСКАТА НИША НА ПОЕТА
Дали защото адски изтрещял, във този свят не смогнах да се впиша –
живея в проста къщичка от кал – в писателската своя свята ниша,
събуждам се със птиците в зори, нареждам вързуници от дактили,
не са ми нужни слава, власт, пари – и, да ги трупам, просто нямам сили!
Със всяка живинка си бях на „ти“, до днес не хълтах в никакви калъпи –
летях из рой несбъднати мечти – надеждите от Бога са ми скъпи,
тъй праведно живях си ден след ден по старичкия метод „проба-грешка“ –
мълчах си с мъдреците покрай мен, глупака отминавах със насмешка,
и – ей ме! – старче на седемдесет, несръчните си стихчета ви пиша.
Обичам ви! Бях вашият поет – за вас отворил святата си ниша!
31 октомврий 2024 г. ...