не съм ти писала писмо
откакто думите се разболяха
завих ги през глава в уютното легло
и те притихвайки заспаха
деца настинали сред някаква игра
в която щастието съществува
горят в прегръдките на болестта
опитвам се да разбера какво сънуват
а аз останах да им правя чай
докато сменям лековитите компреси
компания ми прави моят май
понякога ми казва как си и къде си
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
и аз чаша чай, да ги отърва от температурата...
прегръщам те...