линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
12.05.2015 г., 14:18 ч.

Писмо 

  Поезия » Друга
560 0 12


не съм ти писала писмо

откакто думите се разболяха

завих ги през глава в уютното легло

и те притихвайки заспаха

деца настинали сред някаква игра

в която щастието съществува

горят в прегръдките на болестта

опитвам се да разбера какво сънуват

а аз останах да им правя чай

докато сменям лековитите компреси

компания ми прави моят май

понякога ми казва как си и къде си

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • докосна ме, Лина Светлана... тъкмо направих
    и аз чаша чай, да ги отърва от температурата...
    прегръщам те...
  • Благодаря Ви
  • Изключително е! Запомнящо се- като теб. Ти няма как да изчезнеш-
    няма как да се получи. Среднощни поздрави.Wali/Виолета Томова/
  • Прекрасно е Светле. Удоволствие беше да го прочета. Сърдечни поздрави
  • Свет, много е хубаво!
  • "деца настинали сред някаква игра
    в която щастието съществува"

    Великолепно е!
  • Лина,приемам че това писмо е и до нас! Нещата от живота са превзели битието ти и затова думите са се разболели! Вярвам, че рецепта за лечение не ти трябва – ти си знаеш как!Целувки!
  • Вале, моят май е Животът ми- работа, конкурсни пътувания, абитуриентски трепети, писане на документация за евентуални дипломи, липса на време за обикновени удоволствия (дълго пребиваване в сайта за да прочета публикациите, които обичам да следя) и все в тоя дух. Значи!
    Септ, Приятели- Благодаря Ви!
  • Хубаво е!
  • Симпатично и свежо!
  • Браво, Лина!
Предложения
: ??:??