Здравей и сбогом, пиша ти последно,
ужасно много мислих за тогава,
присъстваш в мислите ми неизменно,
огромна диря в мен остави.
Щастливи бяхме временно, но истински
и никой не разчиташе на чудо,
живяхме шеметно, като в прекрасна приказка,
макар да знаехме, че нашето е лудост.
И оня влак, на който ме изпрати,
надяваше се да ме върне пак обратно.
Не смеех щастието да прокудя,
но знаех, че потеглям безвъзвратно. ...