Здравей и сбогом, пиша ти последно,
ужасно много мислих за тогава,
присъстваш в мислите ми неизменно,
огромна диря в мен остави.
Щастливи бяхме временно, но истински
и никой не разчиташе на чудо,
живяхме шеметно, като в прекрасна приказка,
макар да знаехме, че нашето е лудост.
И оня влак, на който ме изпрати,
надяваше се да ме върне пак обратно.
Не смеех щастието да прокудя,
но знаех, че потеглям безвъзвратно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация