Послушна ли съм? Даже не разбрах,
че много често падах... трудно ставах,
от много болка тайничко ревях
с ръце в юмруци сълзите размазвах.
Понякога, по пътя устремена,
забравях и приятели, и дом...
Подхлъзвах се и, доста наранена,
от мечтите свои правех си подслон.
Та пиша ти... аз вярвам в чудеса,
единствено тя, вярата, остана...
Дари със здраве всичките деца.
И любовта да не е жива рана. ...