21 dic 2017, 10:03

Плач 

  Poesía » Otra
417 2 5

Плач

 

Не взе ли достатъчно?

Не взе ли? Не взе ли?

Не взе ли всичката вяра, любов?

Можело още, да можело, можело!

Взе и последното зрънце живот.

Малко ли беше кажи, малко ли?

Малко ли даде ти тази душа,

лежи във краката ти, студена и плашеща,

зейнала рана, нелечима сега.

Малко ли беше за теб, малко ли?

Да спреш на сърцето ми живия ход,

да затулиш небрежно с ръката си

зов изстрадал, неистов, дълбок.

Как заспиваш спокойно над кървава болка?

Как сънуваш победни поля?

Зад теб съм - сянка, изгубена, боса,

грешката плащам с непосилна цена!

 

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изплакано стихотворение, Веси, разтърсващо до болка.
  • Да Вили, на мен ми напомня ритъм за песен. Тъжна е.
  • Звучи ми като песен. Много тъжна песен... изпята от една наранена душа.
  • Благодаря Таня.
    Не, нито ден!
  • Много силен стих, разтърси ме, но и провокира в мен въпрос. Би ли приела някой да стои при теб без обич, от съжаление или просто от благодарност?
Propuestas
: ??:??