Flame92 (Филип)
22 17
20 may 2011, 16:55

Плаках 

  Poesía » De amor
687 0 3

 

Плаках за дните изгубени,

за това, което ми отне.

Плаках за другите влюбени,

разбери плача ми поне…

 

Отдавна търся скрита утеха,

но илюзия е тя, уви!

Дори топлите лъчи не снеха

злостта, с която ме уби.

 

Плаках, жаден за любов,

с отдавна разбито сърце.

За съдбата си готов,

плаках, сляп за твоето лице.

© Филип Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • отличен стих!
  • Млади приятелю, опитай се да осмислиш праха на хилядолетията. Той не се насища със сълзите на безброй незнайни съдби като че ли от проливен дъжд. За жена не плачи! Има по-страшни неща в живота и те чакат тежки изпитания, а уникална жена -няма! Възмъжавай бързо, че времето е кратко. При истинската любов има взаимност. Ако няма взаимност- значи нещо не е наред и това не е твоята половинка. Няма смисъл да ревеш за нея...
  • Любовта не е само щастие и рози,тя носи и болка и сълзи.Но така ни прави силни.Хубав стих!Гледай на пред и успех!
Propuestas
: ??:??