Плаках за дните изгубени,
за това, което ми отне.
Плаках за другите влюбени,
разбери плача ми поне…
Отдавна търся скрита утеха,
но илюзия е тя, уви!
Дори топлите лъчи не снеха
злостта, с която ме уби.
Плаках, жаден за любов,
с отдавна разбито сърце.
За съдбата си готов,
плаках, сляп за твоето лице.
© Филип Всички права запазени