От всичките ми хубави жени,
които заобичах край морето,
навярно си най-хубавата ти –
и пламък си в очите на сърцето.
От спомени, които изживях,
надявам се частица да остане.
Тогава да те видя не можах...
Любовният ищах ли ме обхвана?
Виновни сме... Виновни за това,
че заедно сме истински щастливи,
че хванем ли се двама за ръка,
земята става някак по-красива.
Земята е домът на любовта.
Пътеката към него ни отвежда.
Човекът е искрица доброта
и в мрака е частица от надежда.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados