Тепетата," Альоша" и "Капана",

където се разхождам всеки ден -

при тях аз искам да остана

и да им бъда вечно в плен.

А, може би, река Марица

по-готина да е от тях -

край нея влюбих се в девица,

за първи път се размечтах.

Или на следващата фаза,

поседнал с бира във ръката,

на скъпата ни гребна база,

да опозная красотата.

"Мараша", "ЮЖЕН", "Кършияка" -

всеки е със своят чар.

За тях ме мисълта разплака-

те са моят господар.

"Беломорски", "Остромила",

"Тракия", "Кючук Париж" -

имат те неземна сила,

просто отиди и виж.

И "Каменица" и "Лаута"

от чувствата ми имат дял.

Не са те "кауза пердута"-

там колко пъти съм дивял!

Това е Пловдив-моят град,

надраснал в пъти битието,

тъй древен и безкрайно млад,

за който давам си сърцето!