По „До днес сънувах“
от Андромаха (Белла)
Ще те оставя на баналните превзети,
за мене всяка сложност крие нищета.
До днес сънувах, че ми подаряваш цвете,
което си говори със дъжда
и толкова е просто и прекрасно,
без никакви измислени слова...
Езикът на душата е безгласен,
но обладава всички сетива
и мога да говоря със небето,
със птиците, с далечните звезди,
със пясъка пустинен и с морето,
със всичко... дето ти не си.
Защо не искаш да съм с теб,
когато споделяш с небето?
Помня как летяхме в него
с дарени крила от сърцето.
Откъснеш ли – убиваш цвете,
дори да е за дар от любов.
Смърт с дъжд не би говорила
и да я сея аз не съм готов.
Единият твърди, че вярва в бог
и за всяка постъпка е негов учител.
Другият знае, че очите не лъжат
и следва източен поет и мислител.
Какво написах добре зная –
за шести живот съм отдавна готов.
Гостувах в ада, а бях и в рая
когато откликвах на твой зов.
Защо не искаш отново да сме двама?
Нов каприз или се срещаш вече с друг?
Обичай волно, а аз ти пожелавам
да не се окаже той поредния боклук...
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados